Храмът пустеещ стана пак свят.
Паяжини, клатейки се, обираше камбаната.
Светците се връщаха от свят по свят,
свещите отдолу нагоре пламваха.
Вятърът обикаляше и ехидно се кискаше
в празното на покрива щъркелово гнездо.
Кръстът издигнат бодеше и искаше,
господ да прости, молещ го за чудо.
Никой от присъстващите не забеляза,
Христос как откова се от кръста.
Окървавен, сложи го отново на гръб,
и тръгна да търси нова Голгота.
© Станислав Русев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
