Храмът пустеещ стана пак свят.
Паяжини, клатейки се, обираше камбаната.
Светците се връщаха от свят по свят,
свещите отдолу нагоре пламваха.
Вятърът обикаляше и ехидно се кискаше
в празното на покрива щъркелово гнездо.
Кръстът издигнат бодеше и искаше,
господ да прости, молещ го за чудо.
Никой от присъстващите не забеляза,
Христос как откова се от кръста.
Окървавен, сложи го отново на гръб,
и тръгна да търси нова Голгота.
© Станислав Русев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
