Никой няма да ме върне там,обратно във моя рай,в отминалия блясък; в живота ми - морето необятно, с мечтите, пръснати по сребърния пясък.
Сега къде съм - плувам и се давя... Ти тук ли си? Дали ще ме спасиш? И всъщност кой си, как ще те позная, щом също като мен във спомените спиш?
Къде живея и кога усещам? Напредвам ,но болка връща ме назад... Вечно в пепелта си търся нещо, тлеещ огън, жив във воден кръговрат.
Търси,намирай и живей във времето. Ти с мен си бил, във бъдещето - сам... Как мъртво е сърцето ми, тъй живото, в миналото - може би, сега - не знам.
Но никой няма да ме върне там, обратно, онази тясна , но несвършваща пътека. До мен е пясъкът, морето необятно... дори без бъдеще, но нека да се върна, нека....
Светослав, всеки има правото на развитие и съответно...на деградация. Приеми този "боклук", който съм написала като пърбво стъпало в развитието ми. Или не го приемай за нищо Благодаря ти за коментара все пак, ще си имам едно на ум. А, и поезията не ми е хоби. Изразявам се чрез нея. Или поне се опитвам.
Не разбрах какво имаше предвид Светослав
Поезията Свет е изкуство да,но това е общоприетото всеки я чувства по различен начин...И щом тя е завладяна от него и го чувства като хоби-нека описва мечтите си,нека излива яда си,нека споделя страховете си...
От мен,Нора...6!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.