misunderstood (Елеонора)
1 1
2 mar 2006, 16:28

Никой няма да ме върне... 

  Poesía
666 0 5

Никой няма да ме върне там,обратно
във моя рай,в отминалия блясък;
в живота ми - морето необятно,
с мечтите, пръснати по сребърния пясък.

Сега къде съм - плувам и се давя...
Ти тук ли си? Дали ще ме спасиш?
И всъщност кой си, как ще те позная,
щом също като мен във спомените спиш?

Къде живея и кога усещам?
Напредвам ,но болка връща ме назад...
Вечно в пепелта си търся нещо,
тлеещ огън, жив във воден кръговрат.

Търси,намирай и  живей във времето. 
Ти с мен си бил, във бъдещето - сам...
Как мъртво е сърцето ми, тъй живото,
в миналото - може би, сега - не знам.

Но никой няма да ме върне там, обратно,
онази тясна , но несвършваща пътека.
До мен е пясъкът, морето необятно...
дори без бъдеще, но нека да се върна, нека....

© Елеонора Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми. Всички имаме такива мисли. Поздравявам те най-искрено.
  • Нора аз те подкрепям
    От мен едно гомяно БРАВО
  • Светослав, всеки има правото на развитие и съответно...на деградация. Приеми този "боклук", който съм написала като пърбво стъпало в развитието ми. Или не го приемай за нищо Благодаря ти за коментара все пак, ще си имам едно на ум. А, и поезията не ми е хоби. Изразявам се чрез нея. Или поне се опитвам.
  • Не разбрах какво имаше предвид Светослав
    Поезията Свет е изкуство да,но това е общоприетото всеки я чувства по различен начин...И щом тя е завладяна от него и го чувства като хоби-нека описва мечтите си,нека излива яда си,нека споделя страховете си...
    От мен,Нора...6!
  • Хубаво е! Богатата душа винаги ще има своя рай...А необятното ни носи изненади...
Propuestas
: ??:??