Никой няма да ме върне...
Никой няма да ме върне там,обратно
във моя рай,в отминалия блясък;
в живота ми - морето необятно,
с мечтите, пръснати по сребърния пясък.
Сега къде съм - плувам и се давя...
Ти тук ли си? Дали ще ме спасиш?
И всъщност кой си, как ще те позная,
щом също като мен във спомените спиш?
Къде живея и кога усещам?
Напредвам ,но болка връща ме назад...
Вечно в пепелта си търся нещо,
тлеещ огън, жив във воден кръговрат.
Търси,намирай и живей във времето.
Ти с мен си бил, във бъдещето - сам...
Как мъртво е сърцето ми, тъй живото,
в миналото - може би, сега - не знам.
Но никой няма да ме върне там, обратно,
онази тясна , но несвършваща пътека.
До мен е пясъкът, морето необятно...
дори без бъдеще, но нека да се върна, нека....
© Елеонора All rights reserved.
