Никола Вапцаров
Никола Вапцаров
Там далече под звездите на небето,
един моряк, поет редеше своите слова.
Далече от роден бряг, далече в морето,
пишеше за живота стихове с вяра и тъга.
За борбата и смисъла на живота разказваше,
за вярата и доброто в човека им показваше.
Другарите му бяха машините и морето,
а любимите му бяха звездите от небето.
И пишеше на хората за живота и омразата,
обхванала душите човешки, тя е заразата.
Една болест душевна по страшна от проказа,
в неговите стихове тогава на хората показа.
А имаше я някога романтика и любовта,
сега ни гледаш от синьото небе с тъга.
Не се четат от младите хора твойте слова,
няма я и вярата в доброто, има само тъга!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Миленов Все права защищены
