нима

14 июл. 2006 г., 15:22

Поэзия

721 0 3

От нищото се появи и нищичко дори не каза.

От къде дойде?

И кой си ти? -

Въпроси като тръпки ме полазват.

Бисери са твоите очи

Нима влюбих се накрая,

В едно момче с лице закрито,

Нима обикна моето сърце, не зная:

Под дъжда ме чакаш на открито.

Ако ти си моят кораб,

Платната свои като орела трябва да разпериш

И със морската пяна доплувай, парче от мене да вземеш.

С теб се връщат времената,

Когато детска радост по лицето ми лъщеше,

Когато първото си стихче казвах

И страха в очите ми личеше.

С теб се чувствам като птица -

Силна волна и красива,

С теб не съм лице от скицник,

Забравено над безмълвната камина.

Всичко туй ми даваш,

Само с поглед искрен и смирен.

С какво да ти платя, не зная.

Аз нищо нямам,

Но ти давам мен!