нима
От нищото се появи и нищичко дори не каза.
От къде дойде?
И кой си ти? -
Въпроси като тръпки ме полазват.
Бисери са твоите очи
Нима влюбих се накрая,
В едно момче с лице закрито,
Нима обикна моето сърце, не зная:
Под дъжда ме чакаш на открито.
Ако ти си моят кораб,
Платната свои като орела трябва да разпериш
И със морската пяна доплувай, парче от мене да вземеш.
С теб се връщат времената,
Когато детска радост по лицето ми лъщеше,
Когато първото си стихче казвах
И страха в очите ми личеше.
С теб се чувствам като птица -
Силна волна и красива,
С теб не съм лице от скицник,
Забравено над безмълвната камина.
Всичко туй ми даваш,
Само с поглед искрен и смирен.
С какво да ти платя, не зная.
Аз нищо нямам,
Но ти давам мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Вълчева Всички права запазени
