17 июн. 2014 г., 21:49  

Нима?

953 0 4

Нима не знаеш колко те желая?
Нима си сляп за моите мечти?
Нима сърцето ти от камък е изваяно?
 Моето все за теб наказано е да тупти...

Нима не виждаш как омаяна съм?
Нима не чувстваш тази обич?
Нима не знаеш как отчаяна съм?
 Аз знам, интересува те, но хич...

Нима тез пътища обречени са?
Нима раздяла ще да е това?
Нима всички думи изречени са?
 Пак ще боледува моята душа...

Нима за мене капка радост няма?
Нима вии мъжете не цените?
Нима таз моята съдба е глухоняма?
 И все аз първи войн съм във войните...

Нима? Нима? Нима?
Все това ли ще се питам?
 Стига вече, мила болка,
време ти е да отлиташ!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивета Врескова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хаха, хареса ми. Благодаря.
  • Много ми харесва началото...а после ти предлагам вариант...в Roko Baroko стил

    Нима не знаеш колко те желая?
    Нима си сляп за моите мечти?
    Нима сърцето ти е в лой заспало
    Нима не виждаш ...колко ме боли

    Пък аз вървя като омаяна
    във бланове напразни, тъй окаяна
    Нима не чувстваш нищо, нищо ти
    нима сърцето ти за мене спи.

    Навярно няма път за мен със теб...за двама
    нима се движим аз по мойта
    ти по друга магистрала
    нима пътуваме към нашата раздяла

    А мене сърцето ми се свива
    и душата ми се гърчи в болка
    буца в гърлото ми свива
    и вървя самотна като самодива...

    Ала стига вече със това "нима"
    трябва да се стегна ...и с лигавенето си да спра
    Та нима светът не е създаден 50% от мъже
    вероятно всичките не са такива мухльовци, без чуства и свине.

    Стига вече с болка по сърцето ми да риташ
    време ти е, "скъпи" да да ти бия шута ...да отлиташ
    Аз пък ще обещая тук да казвам ТВЪРДО - НЕ,
    на кретеняците за в бъдеще със камъни вместо сърце!
  • Много ти благодаря.
  • Много истинско и влизащо в душата!!Личи си колко си искрена и как чувстваш всичко това!!Много ми харесва начина, по който си го написала, въпросителните изречения, метафорите..всичко!!
    "Нима таз моята съдба е глухоняма?
    И все аз първи войн съм във войните...

    Нима? Нима? Нима?
    Все това ли ще се питам?
    Стига вече, мила болка,
    време ти е да отлиташ!"- Това ми е любимата част!!Много е хубаво!!Наистина болката да отлита!!Няма място в душата ти!! Поздравления!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...