Нима...
В очите си заключих две мълчания.
В душата скрих два погледа любовни.
Нима са нужни словоизлияния,
щом допира до тебе е съдбовен...
В Сърцето си оставих две дири от любов
Непосипани от пепел.
Ръцете още тръпнат в парещ зов
Светулки по върха на пръстите ми светят.
Нима са нужни много обещания?
Щом римувам те с живот.
В тайника на нощното небе, и
многобройни междузвездия.
Далеч от хорските мълви,
аз скрих образа ти светъл.
Нима за нужни всички угризения?
А съвестта...
Тя нека спи.
Щом обич си за мене.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
