НиколаСтаниславов (Никола Станиславов)
57 21
2 июн. 2018 г., 22:56

Нирвана 

  Поэзия » Любовная, Оды и поэмы
577 0 0

Някога бях твоя Нирвана,

сега тишината само остана,

сърцето ти иска да чуе поне

гласа ми, очите да види копнее!

 

Така в тишината бавно разбираш,

щастие бях - в Нирвана умираш,

но късно е вече и мене ме няма,

твойта тъга е вече моя Нирвана!

© Никола Станиславов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??