Jun 2, 2018, 10:56 PM

Нирвана 

  Poetry » Love, Odys and poems
680 0 0

Някога бях твоя Нирвана,

сега тишината само остана,

сърцето ти иска да чуе поне

гласа ми, очите да види копнее!

 

Така в тишината бавно разбираш,

щастие бях - в Нирвана умираш,

но късно е вече и мене ме няма,

твойта тъга е вече моя Нирвана!

© Никола Станиславов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??