Нирвана
Някога бях твоя Нирвана,
сега тишината само остана,
сърцето ти иска да чуе поне
гласа ми, очите да види копнее!
Така в тишината бавно разбираш,
щастие бях - в Нирвана умираш,
но късно е вече и мене ме няма,
твойта тъга е вече моя Нирвана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Станиславов Всички права запазени