НиколаСтаниславов (Никола Станиславов)
56 21
2.06.2018 г., 22:56 ч.

Нирвана 

  Поезия » Любовна, Оди и поеми
683 0 0

Някога бях твоя Нирвана,

сега тишината само остана,

сърцето ти иска да чуе поне

гласа ми, очите да види копнее!

 

Така в тишината бавно разбираш,

щастие бях - в Нирвана умираш,

но късно е вече и мене ме няма,

твойта тъга е вече моя Нирвана!

© Никола Станиславов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??