5 нояб. 2017 г., 23:09

Нишката на Ариадна

2.4K 13 17

И тази нощ дари ме с водопад от мрак
под неутронните всевиждащи звезди.
В съня ми призрачен прииждаш пак
любов мистична с поглед звездокрил.

Светът прелива в мрачен лабиринт
и в него дави се самотният ми стих.
Угасва вече лампата на Аладин
и писъкът на мисълта е странно тих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво Стихотворение!
  • много ми хареса...много
  • Много рядка метафора - "неутронни звезди"..., наричат се още "магнетари", Нишката на Ариадна - също...!!!
  • Благодаря на всички удостоили с вниманието си този скромен текст. Бъдете здрави и с вдъхновено перо! Относно бележките на Валя Тодорова и Мая Нарлиева ще кажа, че това стихотворение съм публикувал още на 26 юни 2017г. в сайт стихове бг. Същевременно съм получавал ласкави отзиви /от Валя/ за значително по-късно публикувани мои текстове. Очевидно пророчествата не са нейната стихия. Искам да честитя на Мая Нарлиева третата й награда в раздел поезия на конкурс на Чикагската емигрантска общност. Зная, че тя отдавна е установила контакти с тази общност. Честито, Майче! Пожелавам ти в едно недалечно бъдеще наградите ти да станат поне 3 на степен ен. Ползвам случая да честитя и на Елица Ангелова втората награда, която тя получи в същия конкурс!
  • Нощта е с две лица: До полунощ
    подрежда впечатления от делника.
    А после в сънния и коловоз
    препускат влаковете на вълшебствата.
    Вагони със различни цветове
    тъгуват, стряскат и опияняват.
    И всеки сън разнася гласове,
    които сутринта ще се забравят...

    Благодаря за удоволствието...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...