vega666 (Младен Мисана)
1563 14328
5.11.2017 г., 23:09 ч.

Нишката на Ариадна 

  Поезия
1863 13 19

И тази нощ дари ме с водопад от мрак
под неутронните всевиждащи звезди.
В съня ми призрачен прииждаш пак
любов мистична с поглед звездокрил.

Светът прелива в мрачен лабиринт
и в него дави се самотният ми стих.
Угасва вече лампата на Аладин
и писъкът на мисълта е странно тих.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "и писъкът на мисълта е странно тих."
    Нишката на Ариадна e способ, описан в древногръцки мит, за ориентиране при сложни обстоятелства.
    Заглавието на стихотворението може да бъде съответно, което значи ще продължи казаното, а може да бъде контрапункт на самото стихотворение, както е в случая, и то ще бъде достатъчно предизвикателство към цялото.
    Хубава вечер, Младене!
  • Хубаво Стихотворение!
  • много ми хареса...много
  • Много рядка метафора - "неутронни звезди"..., наричат се още "магнетари", Нишката на Ариадна - също...!!!
  • Благодаря на всички удостоили с вниманието си този скромен текст. Бъдете здрави и с вдъхновено перо! Относно бележките на Валя Тодорова и Мая Нарлиева ще кажа, че това стихотворение съм публикувал още на 26 юни 2017г. в сайт стихове бг. Същевременно съм получавал ласкави отзиви /от Валя/ за значително по-късно публикувани мои текстове. Очевидно пророчествата не са нейната стихия. Искам да честитя на Мая Нарлиева третата й награда в раздел поезия на конкурс на Чикагската емигрантска общност. Зная, че тя отдавна е установила контакти с тази общност. Честито, Майче! Пожелавам ти в едно недалечно бъдеще наградите ти да станат поне 3 на степен ен. Ползвам случая да честитя и на Елица Ангелова втората награда, която тя получи в същия конкурс!
  • Нощта е с две лица: До полунощ
    подрежда впечатления от делника.
    А после в сънния и коловоз
    препускат влаковете на вълшебствата.
    Вагони със различни цветове
    тъгуват, стряскат и опияняват.
    И всеки сън разнася гласове,
    които сутринта ще се забравят...

    Благодаря за удоволствието...
  • Поздравления за хубавия стих, Младене!
  • Това ми хареса...мистична призрачнос, но за мен си ниво под върховата си форма. Хайде, разсърди се и този път, че съм обективна
  • За пореден път съм възхитена и очарована, Младене! Умопомрачителният ти стих пак ме оставя без дъх... Благодаря ти!
  • Съзерцаваш невидими за повечето хора Светове, Младене. Винаги след прочит на твоите текстове оставам с усещането, че "ходиш някъде" в необчтното - виждаш, или "някой нещо" ти казва...Поздравявам те!
  • На първо място, грабват твоите заглавия! Преди да бъде прочетен текста, човек вече си изгражда представа за действието! Наистина си много добър в пресъздаването на живот, който се случва извън реалния свят и също както Тезей се завръща, следвайки нишката която Ариадна му дава, така и твоите стихове няма да се изгубят, докато имат теб! Поздрав, Младене!
  • Младен, хубав стих, но ми звучи така, сякаш те напуска музата. И не само тя... Дано да греша!
  • 🌹
  • Много силно стихотворение!!! По неповторим начин (само твой си) успяваш да съчетаеш мистичното и неземното със земната красота на любовта и тръпката. Неповторим си, скъпи Приятелю! Поздравявам с цялото си сърце и поставям в Любими!
  • Изпуснал си нишката? няма страшно! Върни се малко назад и ще я намериш. И мисълта ти няма да е тиха. После - ще си продължиш. Поздрав, Мисан! Само движение! Никакво спиране!
  • С Меги! Поздрави!
  • ... Но стискам здраво нишката на Ариадна... Хареса ми проникновения ти стих, Младене! Поставям го в любими.
  • Силно и въздействащо!
  • "и писъкът на мисълта е странно тих"

    Харесах, Младене!
Предложения
: ??:??