5.11.2017 г., 23:09

Нишката на Ариадна

Поезия

2.4K 13 17

И тази нощ дари ме с водопад от мрак
под неутронните всевиждащи звезди.
В съня ми призрачен прииждаш пак
любов мистична с поглед звездокрил.

Светът прелива в мрачен лабиринт
и в него дави се самотният ми стих.
Угасва вече лампата на Аладин
и писъкът на мисълта е странно тих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

valcanyon (Валентин Миленов)

Хубаво Стихотворение!

2017-11-09T08:12:38+02:00
slaveja123 (Слава Костадинова)

много ми хареса...много

2017-11-08T19:44:36+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Много рядка метафора - "неутронни звезди"..., наричат се още "магнетари", Нишката на Ариадна - също...!!!

2017-11-07T15:52:40+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря на всички удостоили с вниманието си този скромен текст. Бъдете здрави и с вдъхновено перо! Относно бележките на Валя Тодорова и Мая Нарлиева ще кажа, че това стихотворение съм публикувал още на 26 юни 2017г. в сайт стихове бг. Същевременно съм получавал ласкави отзиви /от Валя/ за значително по-късно публикувани мои текстове. Очевидно пророчествата не са нейната стихия. Искам да честитя на Мая Нарлиева третата й награда в раздел поезия на конкурс на Чикагската емигрантска общност. Зная, че тя отдавна е установила контакти с тази общност. Честито, Майче! Пожелавам ти в едно недалечно бъдеще наградите ти да станат поне 3 на степен ен. Ползвам случая да честитя и на Елица Ангелова втората награда, която тя получи в същия конкурс!

2017-11-07T08:38:11+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Нощта е с две лица: До полунощ
подрежда впечатления от делника.
А после в сънния и коловоз
препускат влаковете на вълшебствата.
Вагони със различни цветове
тъгуват, стряскат и опияняват.
И всеки сън разнася гласове,
които сутринта ще се забравят...

Благодаря за удоволствието...

2017-11-06T23:44:29+02:00