5 nov 2017, 23:09

Нишката на Ариадна

  Poesía
2.4K 13 17

И тази нощ дари ме с водопад от мрак
под неутронните всевиждащи звезди.
В съня ми призрачен прииждаш пак
любов мистична с поглед звездокрил.

Светът прелива в мрачен лабиринт
и в него дави се самотният ми стих.
Угасва вече лампата на Аладин
и писъкът на мисълта е странно тих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво Стихотворение!
  • много ми хареса...много
  • Много рядка метафора - "неутронни звезди"..., наричат се още "магнетари", Нишката на Ариадна - също...!!!
  • Благодаря на всички удостоили с вниманието си този скромен текст. Бъдете здрави и с вдъхновено перо! Относно бележките на Валя Тодорова и Мая Нарлиева ще кажа, че това стихотворение съм публикувал още на 26 юни 2017г. в сайт стихове бг. Същевременно съм получавал ласкави отзиви /от Валя/ за значително по-късно публикувани мои текстове. Очевидно пророчествата не са нейната стихия. Искам да честитя на Мая Нарлиева третата й награда в раздел поезия на конкурс на Чикагската емигрантска общност. Зная, че тя отдавна е установила контакти с тази общност. Честито, Майче! Пожелавам ти в едно недалечно бъдеще наградите ти да станат поне 3 на степен ен. Ползвам случая да честитя и на Елица Ангелова втората награда, която тя получи в същия конкурс!
  • Нощта е с две лица: До полунощ
    подрежда впечатления от делника.
    А после в сънния и коловоз
    препускат влаковете на вълшебствата.
    Вагони със различни цветове
    тъгуват, стряскат и опияняват.
    И всеки сън разнася гласове,
    които сутринта ще се забравят...

    Благодаря за удоволствието...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...