И тази нощ дари ме с водопад от мрак
под неутронните всевиждащи звезди.
В съня ми призрачен прииждаш пак
любов мистична с поглед звездокрил.
Светът прелива в мрачен лабиринт
и в него дави се самотният ми стих.
Угасва вече лампата на Аладин
и писъкът на мисълта е странно тих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.