6 янв. 2021 г., 21:02

Нишки

1.5K 0 2

Събудих се с усещане за теб

и погледът ми светло се усмихна.

В стомаха ми запърхаха криле

и мисълта ми в спомени притихна.

 

По устните си сетих сладостта

на твоите изгарящи ме устни.

А кожата настръхна, зажадня

за лудостта на смелите ти пръсти.

 

Намерих се в очите ти и там

прочетох думите ти измълчани.

Не казвай нищо! Не е нужно. Знам!

Целуваш и лекуваш всички рани.

 

Събудих се с усещане за теб

и пулсът ми стремително препусна.

Вселенски нишки свързват ме със теб!

От сърцето си не мога да те пусна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мануела Бъчварова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...