Нишки
Събудих се с усещане за теб
и погледът ми светло се усмихна.
В стомаха ми запърхаха криле
и мисълта ми в спомени притихна.
По устните си сетих сладостта
на твоите изгарящи ме устни.
А кожата настръхна, зажадня
за лудостта на смелите ти пръсти.
Намерих се в очите ти и там
прочетох думите ти измълчани.
Не казвай нищо! Не е нужно. Знам!
Целуваш и лекуваш всички рани.
Събудих се с усещане за теб
и пулсът ми стремително препусна.
Вселенски нишки свързват ме със теб!
От сърцето си не мога да те пусна.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
