Нишки
Събудих се с усещане за теб
и погледът ми светло се усмихна.
В стомаха ми запърхаха криле
и мисълта ми в спомени притихна.
По устните си сетих сладостта
на твоите изгарящи ме устни.
А кожата настръхна, зажадня
за лудостта на смелите ти пръсти.
Намерих се в очите ти и там
прочетох думите ти измълчани.
Не казвай нищо! Не е нужно. Знам!
Целуваш и лекуваш всички рани.
Събудих се с усещане за теб
и пулсът ми стремително препусна.
Вселенски нишки свързват ме със теб!
От сърцето си не мога да те пусна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мануела Бъчварова Всички права запазени
