6.01.2021 г., 21:02 ч.

Нишки 

  Поезия
837 0 2

Събудих се с усещане за теб

и погледът ми светло се усмихна.

В стомаха ми запърхаха криле

и мисълта ми в спомени притихна.

 

По устните си сетих сладостта

на твоите изгарящи ме устни.

А кожата настръхна, зажадня

за лудостта на смелите ти пръсти.

 

Намерих се в очите ти и там

прочетох думите ти измълчани.

Не казвай нищо! Не е нужно. Знам!

Целуваш и лекуваш всички рани.

 

Събудих се с усещане за теб

и пулсът ми стремително препусна.

Вселенски нишки свързват ме със теб!

От сърцето си не мога да те пусна.

© Мануела Бъчварова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??