sadistikal (Красимир Георгиев)
21 11
3 авг. 2007 г., 23:46

Нищо 

  Поэзия
777 0 2
Откровене, вяра, суета и нищо.
Пак спомени от рани стари,
като миражи в дъното на кладенец.
Огледало, сянка, поглед празен
силует навярно или нищо
студена тръпка по гърба.
Шепот, думи, послеслов.
Грешно е да бъдеш личност
по-добре шут от нищо.
Усмивки, смях и аплодисменти,
потупване по рамото
почерпка за добрата вечер.
Забрава, навик и лакейство...
Нима не виждаш таз гротеска?!
Пийни. Ще има още, това е нищо.

© Красимир Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Познах някого в този стих и това не си ти! Много е добро, като това е най- малкото, което мога да кажа!
  • Мисля,че това Ваше стихотворение ми се стори най-хубаво,най-оригинално дори(казвам "дори",защото думата "оригинално" не ми се нрави много ).Доста добре описва потискащата действителност,това,че тя ни унищожава,а ние й го позволяваме,защото и ние сами правим същото.Хубав край,оставя ме замислена-най-вероятно затова не знам как точно да изкажа мнението си за стиха.Въздеистващ е !Странно,че това е първият коментар!
Предложения
: ??:??