Aug 3, 2007, 11:46 PM

Нищо

  Poetry
1K 0 2
Откровене, вяра, суета и нищо.
Пак спомени от рани стари,
като миражи в дъното на кладенец.
Огледало, сянка, поглед празен
силует навярно или нищо
студена тръпка по гърба.
Шепот, думи, послеслов.
Грешно е да бъдеш личност
по-добре шут от нищо.
Усмивки, смях и аплодисменти,
потупване по рамото
почерпка за добрата вечер.
Забрава, навик и лакейство...
Нима не виждаш таз гротеска?!
Пийни. Ще има още, това е нищо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Познах някого в този стих и това не си ти! Много е добро, като това е най- малкото, което мога да кажа!
  • Мисля,че това Ваше стихотворение ми се стори най-хубаво,най-оригинално дори(казвам "дори",защото думата "оригинално" не ми се нрави много ).Доста добре описва потискащата действителност,това,че тя ни унищожава,а ние й го позволяваме,защото и ние сами правим същото.Хубав край,оставя ме замислена-най-вероятно затова не знам как точно да изкажа мнението си за стиха.Въздеистващ е !Странно,че това е първият коментар!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...