6 мая 2010 г., 23:28

Нищо

Поэзия » Другая

751 0 0

Кратка надежда - излитна, после набързо безкрила се кротна. Късичка мисъл пое на път - през ефира, ала загуби се нейде, самотно недоплакана.
Вятърът - увъртя се, не догони надежда и мисъл... Мълнията - разреди се. Дъждът и той прецъфтя набързо. Скалата в себе си сви се. Дървото утихна - от мъка. Звездният часовник защо ли не отмерва, а слива дните? Страх ме е, че няма да разпозная изгряващата усмивка на слънцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬