Кратка надежда - излитна,
после набързо безкрила се кротна.
Късичка мисъл пое на път - през ефира,
ала загуби се нейде, самотно недоплакана.
Вятърът - увъртя се,
не догони надежда и мисъл...
Мълнията - разреди се.
Дъждът и той прецъфтя набързо.
Скалата в себе си сви се.
Дървото утихна - от мъка.
Звездният часовник защо ли не отмерва, а слива дните?
Страх ме е, че няма да разпозная изгряващата усмивка на слънцето.