Нищо

monikapeneva (Моник)
2 1

6.05.2010 г., 23:28 ч.

Поезия » Друга

601 0 0

Кратка надежда - излитна,

после набързо безкрила се кротна.

Късичка мисъл пое на път - през ефира,

ала загуби се нейде, самотно недоплакана.
Вятърът - увъртя се,

не догони надежда и мисъл...

Мълнията - разреди се.

Дъждът и той прецъфтя набързо.

Скалата в себе си сви се.

Дървото утихна - от мъка.

Звездният часовник защо ли не отмерва, а слива дните?

Страх ме е, че няма да разпозная изгряващата усмивка на слънцето.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.