Нищо
750
0
0
Кратка надежда - излитна,
после набързо безкрила се кротна.
Късичка мисъл пое на път - през ефира,
ала загуби се нейде, самотно недоплакана.
Вятърът - увъртя се, не догони надежда и мисъл... Мълнията - разреди се. Дъждът и той прецъфтя набързо. Скалата в себе си сви се. Дървото утихна - от мъка. Звездният часовник защо ли не отмерва, а слива дните? Страх ме е, че няма да разпозная изгряващата усмивка на слънцето.
Вятърът - увъртя се, не догони надежда и мисъл... Мълнията - разреди се. Дъждът и той прецъфтя набързо. Скалата в себе си сви се. Дървото утихна - от мъка. Звездният часовник защо ли не отмерва, а слива дните? Страх ме е, че няма да разпозная изгряващата усмивка на слънцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моник Всички права запазени
