Вече не усещам студ
Вече не усещам болка
Обикалям като призрак
Гледайки как хората остаряват
Минута след минута
Секунда след секунда..
Времето тече, а нищо не се случва
Чаках и последната минута да мине
Чаках да се случи чудо
Чудо, което не се случи
Мечта, която остана да дълбае и малкото останало ми сърце
Мечта, която знаех, че е невъзможна
И все пак стоях и чаках...
Нищо не се случи
Мрак се разля по земята
Мрак, в който се чувствах в свои води
Мрак, който беше обгърнал душата ми
Мрак, който никога няма да ме пусне да избягам...
Не усещам студ, нито болка
Вече не чувствам нищо...
© Николина Згуровска Все права защищены
Поздрави за стихотворението!