3 июн. 2015 г., 20:48

Нищо

728 0 1

Вече не усещам студ
Вече не усещам болка
Обикалям като призрак
Гледайки как хората остаряват
Минута след минута
Секунда след секунда..
Времето тече, а нищо не се случва
Чаках и последната минута да мине
Чаках да се случи чудо
Чудо, което не се случи
Мечта, която остана да дълбае и малкото останало ми сърце
Мечта, която знаех, че е невъзможна
И все пак стоях и чаках...
Нищо не се случи
Мрак се разля по земята
Мрак, в който се чувствах в свои води
Мрак, който беше обгърнал душата ми
Мрак, който никога няма да ме пусне да избягам...
Не усещам студ, нито болка
Вече не чувствам нищо...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Згуровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не всичко в света е мрак, студ и болка. Да живота е труден, но не и невъзможен за живеене, мечтите също са трудни за постигане, но не и неосъществими.
    Поздрави за стихотворението!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...