Jun 3, 2015, 8:48 PM

Нищо

Poetry » Other

725 0 1

Вече не усещам студ
Вече не усещам болка
Обикалям като призрак
Гледайки как хората остаряват
Минута след минута
Секунда след секунда..
Времето тече, а нищо не се случва
Чаках и последната минута да мине
Чаках да се случи чудо
Чудо, което не се случи
Мечта, която остана да дълбае и малкото останало ми сърце
Мечта, която знаех, че е невъзможна
И все пак стоях и чаках...
Нищо не се случи
Мрак се разля по земята
Мрак, в който се чувствах в свои води
Мрак, който беше обгърнал душата ми
Мрак, който никога няма да ме пусне да избягам...
Не усещам студ, нито болка
Вече не чувствам нищо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petrova95 (Пепи Петрова)

Не всичко в света е мрак, студ и болка. Да живота е труден, но не и невъзможен за живеене, мечтите също са трудни за постигане, но не и неосъществими.
Поздрави за стихотворението!

2015-06-04T00:20:55+03:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0