Жан-Кристоф (Jean Christophe) Жан-Кристоф (Jean Christophe)
12 22
24 авг. 2022 г., 13:33

Нищо интересно

781 0 4

Тя влиза като вятъра с боклука,

отворил с трясък пътната врата.

Обръща всеки поглед. За минута.

И после я забравя. На мига.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jean Christophe Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Стихът ти навява на размисли!
  • Жан-Кристоф (Jean Christophe)
    Жан-Кристоф (Jean Christophe)
    Защото този събирателен образ връхлита с целия "букет" на характера. Това е краткият отговор. Привет, Деа!
    Бурни времена, Катя.
  • troia (Катя Иванова)
    troia (Катя Иванова)
    За съжаление понякога е така.
    Хареса ми.
  • ДИС (Деа)
    ДИС (Деа)
    Е, наистина е интересно...защо като "вятъра с боклука"

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0