Aug 24, 2022, 1:33 PM

Нищо интересно

  Poetry
778 0 4

Тя влиза като вятъра с боклука,

отворил с трясък пътната врата.

Обръща всеки поглед. За минута.

И после я забравя. На мига.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jean Christophe All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът ти навява на размисли!
  • Защото този събирателен образ връхлита с целия "букет" на характера. Това е краткият отговор. Привет, Деа!
    Бурни времена, Катя.
  • За съжаление понякога е така.
    Хареса ми.
  • Е, наистина е интересно...защо като "вятъра с боклука"

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...