Aug 24, 2022, 1:33 PM

Нищо интересно

  Poetry
782 0 4

Тя влиза като вятъра с боклука,

отворил с трясък пътната врата.

Обръща всеки поглед. За минута.

И после я забравя. На мига.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jean Christophe All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът ти навява на размисли!
  • Защото този събирателен образ връхлита с целия "букет" на характера. Това е краткият отговор. Привет, Деа!
    Бурни времена, Катя.
  • За съжаление понякога е така.
    Хареса ми.
  • Е, наистина е интересно...защо като "вятъра с боклука"

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...