Aug 24, 2022, 1:33 PM

Нищо интересно

  Poetry
795 0 4

Тя влиза като вятъра с боклука,

отворил с трясък пътната врата.

Обръща всеки поглед. За минута.

И после я забравя. На мига.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jean Christophe All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът ти навява на размисли!
  • Защото този събирателен образ връхлита с целия "букет" на характера. Това е краткият отговор. Привет, Деа!
    Бурни времена, Катя.
  • За съжаление понякога е така.
    Хареса ми.
  • Е, наистина е интересно...защо като "вятъра с боклука"

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...