24 ago 2022, 13:33

Нищо интересно

  Poesía
784 0 4

Тя влиза като вятъра с боклука,

отворил с трясък пътната врата.

Обръща всеки поглед. За минута.

И после я забравя. На мига.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jean Christophe Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът ти навява на размисли!
  • Защото този събирателен образ връхлита с целия "букет" на характера. Това е краткият отговор. Привет, Деа!
    Бурни времена, Катя.
  • За съжаление понякога е така.
    Хареса ми.
  • Е, наистина е интересно...защо като "вятъра с боклука"

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...