7 февр. 2010 г., 22:15

Нищо не е изгубено...

1.9K 0 18

Когато страхът

обладае тъгата,

в утробата-мисъл

зачева сълзата...

 

Когато лъжата

проливно вали,

бездомната вяра

по-силно боли...

 

Когато ключът

на съня е изгубен...

Когато стихът

е от рими разлюбен...

 

Когато мечтата

за спомена вие...

Когато надеждата

дълго се  се крие...

 

Когато отлита

на юг младостта

и все по-умело

те дебне смъртта...

           ...

 

Когато все още

на някой си нужен...

Дори да изгубиш -

нищо не е изгубено!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • великолепно
    дава сили

  • Страхотно послание... Оптимизмът ти наистина е заразителен...
  • Лооол невероятна си наиситна
  • Много истински финал, а стихът е като песен.
    Прегръщам те, Веси!

    Никога нищо не е изгубено, докато дишаме, докато ни има...
  • Точно така е - нищо не е изгубено!
    Много готин стих, много ми хареса!
    Прегръдка!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....