Feb 7, 2010, 10:15 PM

Нищо не е изгубено...

  Poetry
1.9K 0 18

Когато страхът

обладае тъгата,

в утробата-мисъл

зачева сълзата...

 

Когато лъжата

проливно вали,

бездомната вяра

по-силно боли...

 

Когато ключът

на съня е изгубен...

Когато стихът

е от рими разлюбен...

 

Когато мечтата

за спомена вие...

Когато надеждата

дълго се  се крие...

 

Когато отлита

на юг младостта

и все по-умело

те дебне смъртта...

           ...

 

Когато все още

на някой си нужен...

Дори да изгубиш -

нищо не е изгубено!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

  • великолепно
    дава сили

  • Страхотно послание... Оптимизмът ти наистина е заразителен...
  • Лооол невероятна си наиситна
  • Много истински финал, а стихът е като песен.
    Прегръщам те, Веси!

    Никога нищо не е изгубено, докато дишаме, докато ни има...
  • Точно така е - нищо не е изгубено!
    Много готин стих, много ми хареса!
    Прегръдка!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...