7.02.2010 г., 22:15

Нищо не е изгубено...

1.9K 0 18

Когато страхът

обладае тъгата,

в утробата-мисъл

зачева сълзата...

 

Когато лъжата

проливно вали,

бездомната вяра

по-силно боли...

 

Когато ключът

на съня е изгубен...

Когато стихът

е от рими разлюбен...

 

Когато мечтата

за спомена вие...

Когато надеждата

дълго се  се крие...

 

Когато отлита

на юг младостта

и все по-умело

те дебне смъртта...

           ...

 

Когато все още

на някой си нужен...

Дори да изгубиш -

нищо не е изгубено!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • великолепно
    дава сили

  • Страхотно послание... Оптимизмът ти наистина е заразителен...
  • Лооол невероятна си наиситна
  • Много истински финал, а стихът е като песен.
    Прегръщам те, Веси!

    Никога нищо не е изгубено, докато дишаме, докато ни има...
  • Точно така е - нищо не е изгубено!
    Много готин стих, много ми хареса!
    Прегръдка!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...