2 авг. 2007 г., 13:45

Нищо не е вечно

1.2K 0 4

  Дъжд.
    Мъгла.
      Прозорец.
        Сива светлина.
           Вятър.
             Локва.
               Стъпки на жена.
                 Суха кашлица.
                   Сълзи в очите.
                     Предадена от скъпия човек.
                       Забързана нанякъде.
                         Тихи капки в пулса на обичащо сърце.
                            Пороен дъжд.
                              Дъга.
                                Надежда.
                                  И жълти паднали листа.

                                    Безумно тичане след есента.

                                      Студена музика и сведени очи.

                                        Отново дъжд и тичане.

                                           И всекиго от тях мълчи.

                                             Не можем вечно да обичаме...!



Пояснение:едно стихче само от три глагола....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Единствена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хей... поздравявам те за интересната форма... като една стълбичка, която градира емоциите... последните две-три стъпълца са много... разтърсващи!
  • Вярвам, че истинската любов наистина МОЖЕ да бъде вечна.. не оставяй тъгата да те завладее.. много ми харесва стихчето ти, много интересно произведение поздравче
  • Много ми харесва!
  • Малко трудно ми бе да го прочетаИначе ми харесва!Поздрав!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...