2 авг. 2007 г., 13:45

Нищо не е вечно

1.2K 0 4

  Дъжд.
    Мъгла.
      Прозорец.
        Сива светлина.
           Вятър.
             Локва.
               Стъпки на жена.
                 Суха кашлица.
                   Сълзи в очите.
                     Предадена от скъпия човек.
                       Забързана нанякъде.
                         Тихи капки в пулса на обичащо сърце.
                            Пороен дъжд.
                              Дъга.
                                Надежда.
                                  И жълти паднали листа.

                                    Безумно тичане след есента.

                                      Студена музика и сведени очи.

                                        Отново дъжд и тичане.

                                           И всекиго от тях мълчи.

                                             Не можем вечно да обичаме...!



Пояснение:едно стихче само от три глагола....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Единствена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хей... поздравявам те за интересната форма... като една стълбичка, която градира емоциите... последните две-три стъпълца са много... разтърсващи!
  • Вярвам, че истинската любов наистина МОЖЕ да бъде вечна.. не оставяй тъгата да те завладее.. много ми харесва стихчето ти, много интересно произведение поздравче
  • Много ми харесва!
  • Малко трудно ми бе да го прочетаИначе ми харесва!Поздрав!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....