Aug 2, 2007, 1:45 PM

Нищо не е вечно

  Poetry
1.2K 0 4

  Дъжд.
    Мъгла.
      Прозорец.
        Сива светлина.
           Вятър.
             Локва.
               Стъпки на жена.
                 Суха кашлица.
                   Сълзи в очите.
                     Предадена от скъпия човек.
                       Забързана нанякъде.
                         Тихи капки в пулса на обичащо сърце.
                            Пороен дъжд.
                              Дъга.
                                Надежда.
                                  И жълти паднали листа.

                                    Безумно тичане след есента.

                                      Студена музика и сведени очи.

                                        Отново дъжд и тичане.

                                           И всекиго от тях мълчи.

                                             Не можем вечно да обичаме...!



Пояснение:едно стихче само от три глагола....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

  • хей... поздравявам те за интересната форма... като една стълбичка, която градира емоциите... последните две-три стъпълца са много... разтърсващи!
  • Вярвам, че истинската любов наистина МОЖЕ да бъде вечна.. не оставяй тъгата да те завладее.. много ми харесва стихчето ти, много интересно произведение поздравче
  • Много ми харесва!
  • Малко трудно ми бе да го прочетаИначе ми харесва!Поздрав!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...