Остава си на мода невежа, шут, лаик,

„в угода на народа“ да става политик

и куфари да стяга. Европа го зове –

там най ще му приляга закони да кове.

Тук нищо не остана – от партии  безчет

изстърган е казанът, а в кацата със мед

май „л“-то е в излишък. Това не е проблем –

по европейски списък какво ли не ядем!

Облизваме се сладко с окапани бради,

„Големият ни батко“ над нас грижовно бди.

Подхвърля ни трохички – от глад да не умрем,

а ние дружно всички  взаимно се ядем.

„Елитната порода“ превива чинно врат

пред чуждата изгода на всеки следващ „брат“.

Това ще продължава и с друг щом се сродим,

а ние дотогава съвсем ще се стопим.

Какво делим – остана ни само глупостта.

За нея ли се бием със пяна на уста?

Не бедността, народе, враждата те мори –

не я ли вкараш в гроба, тя теб ще изгори!