May 11, 2014, 10:49 AM  

Нищо ново

  Poetry » Civic
576 1 1

Остава си на мода невежа, шут, лаик,

„в угода на народа“ да става политик

и куфари да стяга. Европа го зове –

там най ще му приляга закони да кове.

 

Тук нищо не остана – от партии  безчет

изстърган е казанът, а в кацата със мед

май „л“-то е в излишък. Това не е проблем –

по европейски списък какво ли не ядем!

 

Облизваме се сладко с окапани бради,

„Големият ни батко“ над нас грижовно бди.

Подхвърля ни трохички – от глад да не умрем,

а ние дружно всички  взаимно се ядем.

 

„Елитната порода“ превива чинно врат

пред чуждата изгода на всеки следващ „брат“.

Това ще продължава и с друг щом се сродим,

а ние дотогава съвсем ще се стопим.

 

Какво делим – остана ни само глупостта.

За нея ли се бием със пяна на уста?

Не бедността, народе, враждата те мори –

не я ли вкараш в гроба, тя теб ще изгори!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...