Така. 

Всички се превръщате в нищожества.

Лъжете, наранявате, мразите.

И тези наконтени госпожици

не знаят нищо за живота, който живеят.

Лукс, пари, мъже.

В днешно време това е ежедневие.

И омърсявате всичко.

Ден след ден аз гледам как сами

се съсипвате и съвсем скоро ще

усетите агонията.

Можете ли да се защитите?

Да си поправиш дори 

и най-глупавите грешки?

Не, никога няма и да успееш.

Погледнете се.

Смешни и жалки нищожества, 

на нашето безлюдно и скапано 

време.

Знам в какво вярваш.

Татенцето ти няма да е на тоя

свят вечно. И ти и той ще умрете, 

и ще горите в ада заедно.

Експлозия. Революция. 

Никое от тези неща няма

да ви направи по-малко 

отвратителни и повече зрели.

Благодаря ти, болка...

че ме научи да живея, че ме научи

да видя всичко, а да не гледам като

през найлон.

Благодаря ти, съдба...

че ми показа обичта, 

че ми показа и капката надежда,

която се криеше в мен.

Борим се за спасение. Но и ние не знаем защо.

Погледни натам, какво виждаш?

Огледало - и в него човек, който не 

познава и самия себе си...