6.10.2012 г., 15:45

Нищожества

1K 0 1

Така. 

Всички се превръщате в нищожества.

Лъжете, наранявате, мразите.

 

И тези наконтени госпожици

не знаят нищо за живота, който живеят.

Лукс, пари, мъже.

В днешно време това е ежедневие.

 

И омърсявате всичко.

Ден след ден аз гледам как сами

се съсипвате и съвсем скоро ще

усетите агонията.

 

Можете ли да се защитите?

Да си поправиш дори 

и най-глупавите грешки?

Не, никога няма и да успееш.

 

Погледнете се.

Смешни и жалки нищожества, 

на нашето безлюдно и скапано 

време.

 

Знам в какво вярваш.

Татенцето ти няма да е на тоя

свят вечно. И ти и той ще умрете, 

и ще горите в ада заедно.

 

Експлозия. Революция. 

Никое от тези неща няма

да ви направи по-малко 

отвратителни и повече зрели.

 

Благодаря ти, болка...

че ме научи да живея, че ме научи

да видя всичко, а да не гледам като

през найлон.

 

Благодаря ти, съдба...

че ми показа обичта, 

че ми показа и капката надежда,

която се криеше в мен.

 

Борим се за спасение. Но и ние не знаем защо.

Погледни натам, какво виждаш?

Огледало - и в него човек, който не 

познава и самия себе си...

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мъченик на Изкуството Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко много омраза, събрана само в едно сърце! Защо?

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...