Така.
Всички се превръщате в нищожества.
Лъжете, наранявате, мразите.
И тези наконтени госпожици
не знаят нищо за живота, който живеят.
Лукс, пари, мъже.
В днешно време това е ежедневие.
И омърсявате всичко.
Ден след ден аз гледам как сами
се съсипвате и съвсем скоро ще
усетите агонията.
Можете ли да се защитите?
Да си поправиш дори
и най-глупавите грешки?
Не, никога няма и да успееш.
Погледнете се.
Смешни и жалки нищожества,
на нашето безлюдно и скапано
време.
Знам в какво вярваш.
Татенцето ти няма да е на тоя
свят вечно. И ти и той ще умрете,
и ще горите в ада заедно.
Експлозия. Революция.
Никое от тези неща няма
да ви направи по-малко
отвратителни и повече зрели.
Благодаря ти, болка...
че ме научи да живея, че ме научи
да видя всичко, а да не гледам като
през найлон.
Благодаря ти, съдба...
че ми показа обичта,
че ми показа и капката надежда,
която се криеше в мен.
Борим се за спасение. Но и ние не знаем защо.
Погледни натам, какво виждаш?
Огледало - и в него човек, който не
познава и самия себе си...
© Мъченик на Изкуството All rights reserved.