Трябва рано да станеш-
да е дълъг денят.
Има толкова време
до Нищото.
Има толкова тайни,
надживели съня-
трябва просто да гребнеш
от Нищото.
Ранобудни шумят
и денят оцелява
след борбата с Покоя-
а Нищото
в ранобудния град
литва пак, зажужава-
те, Пчелите- са мои.
А нектарът е в Нищото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веси Филипова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
