5 июн. 2022 г., 18:04

(нито) миг покой

975 0 1

Хората,

мокри от дъжда,

с прилепнали към кожата дрехи

в цветовете на

невъзможно далечните тропици,

задъхани, лаещи, влачещи

омаяни деца, малки котви,

които не удържат

устрема на бягството,

плажът,

в следпотопна тишина,

в която от пясъка изплуват

блещукащи загубени съкровища,

за които започва,

сред крясъци и пищене,

надпреварата на

чайките.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Малката Мис Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

26 место

Комментарии

Комментарии

  • Интересно пишеш. Имаш собствен стил.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...