5.06.2022 г., 18:04

(нито) миг покой

967 0 1

Хората,

мокри от дъжда,

с прилепнали към кожата дрехи

в цветовете на

невъзможно далечните тропици,

задъхани, лаещи, влачещи

омаяни деца, малки котви,

които не удържат

устрема на бягството,

плажът,

в следпотопна тишина,

в която от пясъка изплуват

блещукащи загубени съкровища,

за които започва,

сред крясъци и пищене,

надпреварата на

чайките.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малката Мис Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

26 място

Коментари

Коментари

  • Интересно пишеш. Имаш собствен стил.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...