(нито) миг покой

5 jun 2022, 18:04

Poesía

544 0 1

Хората,

мокри от дъжда,

с прилепнали към кожата дрехи

в цветовете на

невъзможно далечните тропици,

задъхани, лаещи, влачещи

омаяни деца, малки котви,

които не удържат

устрема на бягството,

плажът,

в следпотопна тишина,

в която от пясъка изплуват

блещукащи загубени съкровища,

за които започва,

сред крясъци и пищене,

надпреварата на

чайките.

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ninasar (Nina Sarieva)

2022-09-26T00:00:11+03:00

Интересно пишеш. Имаш собствен стил.