5 jun 2022, 18:04

(нито) миг покой

  Poesía
971 0 1

Хората,

мокри от дъжда,

с прилепнали към кожата дрехи

в цветовете на

невъзможно далечните тропици,

задъхани, лаещи, влачещи

омаяни деца, малки котви,

които не удържат

устрема на бягството,

плажът,

в следпотопна тишина,

в която от пясъка изплуват

блещукащи загубени съкровища,

за които започва,

сред крясъци и пищене,

надпреварата на

чайките.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малката Мис Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

26 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Интересно пишеш. Имаш собствен стил.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...