ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
27 апр. 2014 г., 20:46

Нивото 

  Поэзия » Философская
365 0 4

 

Три стъпала са равни на едно -

от друга стълба в нечие пространство.

Върхът на моята  се крие във подножие

на  друга и със статут на  дилетанство.

Реалността  е  болка във безмълвие,

с която пренаписвам  вечните въпроси

по папируса от  Вселенска кожа.

 

Избирам стъпала от стръмна стълба

и в тържество, с любов съм ги превзела

когато някой  блъска ме в гърба. Защо?!

И аз отново съм на нежеланото стъпало,

и аз отново съм на ниското ниво.

 

Превила унизително колене,

до кръв забила нокти в твърдия бетон,

аз чакам някой свише хляб да ми даде,

докато пълня  с плюнка дупките в балона.

И вместо височайшата благословия

стъпалото е място за просия...

 

Така е до безкрайност. Ден след ден,

а силите у мен  крещят непроявени.

Ако ги нямаше, омразната ми лестница

щеше да носи на логичността товара.

Превърнала се в наниз   от олтари

на безутешен гняв и фино достолепие,

и извисени над наложената  рамка...

 

Всяко стъпало е със глас  шамарен,

от стълбата превърната във  сламка.

Не мога повече, не смея и немея

като удавник вкопчена съм в нея.

Ще попътувам дълго, но ще стигна

на стълбата до най-високото стъпало,

по-цялостна от стенографска сигма

и мощна като амплитуда на  махало.

 

 

 

 

 

 

© Диана Кънева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??