Нивото
Три стъпала са равни на едно -
от друга стълба в нечие пространство.
Върхът на моята се крие във подножие
на друга и със статут на дилетанство.
Реалността е болка във безмълвие,
с която пренаписвам вечните въпроси
по папируса от Вселенска кожа.
Избирам стъпала от стръмна стълба
и в тържество, с любов съм ги превзела
когато някой блъска ме в гърба. Защо?!
И аз отново съм на нежеланото стъпало,
и аз отново съм на ниското ниво.
Превила унизително колене,
до кръв забила нокти в твърдия бетон,
аз чакам някой свише хляб да ми даде,
докато пълня с плюнка дупките в балона.
И вместо височайшата благословия
стъпалото е място за просия...
Така е до безкрайност. Ден след ден,
а силите у мен крещят непроявени.
Ако ги нямаше, омразната ми лестница
щеше да носи на логичността товара.
Превърнала се в наниз от олтари
на безутешен гняв и фино достолепие,
и извисени над наложената рамка...
Всяко стъпало е със глас шамарен,
от стълбата превърната във сламка.
Не мога повече, не смея и немея
като удавник вкопчена съм в нея.
Ще попътувам дълго, но ще стигна
на стълбата до най-високото стъпало,
по-цялостна от стенографска сигма
и мощна като амплитуда на махало.
© Диана Кънева All rights reserved.
