Но

Поэзия » Философская, Другая

608 4 14

Съмнявам се

в изминатия път,

в настилката,

в наклоните,

в последната му права,

но

въпреки това

нозете го вървят,

макар

завоят да ги лъже,

че мъничко до целта остава.

А там,

в неприказния храм,

очаква ме

на приказката Разказвачът.

Две думички,

от моите,

да му подам,

защото много те

за приказката значат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

veesii70 (Веселка Стойнева) - Благодаря!

2019-02-06T21:38:28+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Хубав ритъм и стихотворение!

2019-02-06T19:45:32+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

RosilinaHesapchieva, радвам се, че споделихме надеждата си. Благодаря Ви!

2019-02-06T10:24:47+02:00
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

Хубаво, дори обнадеждаващо, че нашата дума е важна, че нашият път е с цел, че има кой да ни чака...Имах нужда от този стих днес. Благодаря!

2019-02-06T10:20:22+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Благодаря, Силве, много ме зарадва!
Ади, следя публикациите, нали знаеш?

2019-02-05T14:31:37+02:00