Съмнявам се
в изминатия път,
в настилката,
в наклоните,
в последната му права,
но
въпреки това
нозете го вървят,
макар
завоят да ги лъже,
че мъничко до целта остава.
А там,
в неприказния храм,
очаква ме
на приказката Разказвачът.
Две думички,
от моите,
да му подам,
защото много те
за приказката значат.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря, Силве, много ме зарадва!
Ади, следя публикациите, нали знаеш?argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
