23 дек. 2006 г., 22:00

Но идва миг съдбовен – на раздяла

941 0 14

 

 

Но идва миг съдбовен –

на раздяла,
след който

сме един до друг,
а аз

оставам

в святост бяла,
запазвайки

достойнство на съпруг.
Любовният ми плам,

преминал в злато,
застила

пътя ми нататък,
защото пазя

чувството благато,
в което няма

негативност за остатък.
Стихията на любовта

в гърдите ми бушува
и теб съзирам

още там,
макар че другояче

тя

лудува
и по-особен

става

моят плам.
- Аз зная,

без за обяснения

да моля,
че ти

не разиграваш роля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти говориш с познаване на нещата, Анета!
    Поздрав!
  • "...макар че другояче тя лудува
    и по-особен става моят плам..."
    Любовта през годините да съхраниш,
    това е богатство, благодат, живот,
    да успееш плам отново да възродиш
    макар и променен да е в различно нов.

    Говориш в стиха си за миг на раздяла
    това е болка, която трудно отминава.
    Дали пък стиха ти не съм разбрала ...
    ще чета отново, това само ми остава.

    Поздрав за стиха Валери.

  • Честита Коледа, Марияна!
    Сега изглежда, ще доказвам това, което ти признах като твое постижение в областта на диалога?! Никога не е късно да се започне с отговора на този въпрос, но най-добре е ако се започне от ранно детство, а това е въпрос на ценностна ориентация и бърза личностна изграденост. На различните етапи от живота борбата на човека със страстта има различни форми...Да победиш натиска на страстта, означава да имаш смелостта да полетиш на гребена на нейната стихия...В младостта се бориш по един начин, след това семейството помага в тази насока, но и то изчерпва възможностите си, за да дойде етапа на огненото приятелство.
    Поздрав!
  • Приятно ми е, Марияна.
    Честито Рождество!
    Знаех, че си започнал да пишеш отговора...
    Но затова трябва Рождество!
  • Здравей, Мери!
    Без съмнение, задаваш въпроса на годината. Неговото разрашаване си струва усилието на цял един живот и то се свежда не до оцеляване на нещо, а до запазване на цялостта, когато...Повтарям - въпросът ти е страхотен, а отговорът му изисква и постановка и ситуативно разглеждане, но нека първо да се запознаем!
    Валери

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....