23 дек. 2006 г., 22:00

Но идва миг съдбовен – на раздяла

942 0 14

 

 

Но идва миг съдбовен –

на раздяла,
след който

сме един до друг,
а аз

оставам

в святост бяла,
запазвайки

достойнство на съпруг.
Любовният ми плам,

преминал в злато,
застила

пътя ми нататък,
защото пазя

чувството благато,
в което няма

негативност за остатък.
Стихията на любовта

в гърдите ми бушува
и теб съзирам

още там,
макар че другояче

тя

лудува
и по-особен

става

моят плам.
- Аз зная,

без за обяснения

да моля,
че ти

не разиграваш роля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти говориш с познаване на нещата, Анета!
    Поздрав!
  • "...макар че другояче тя лудува
    и по-особен става моят плам..."
    Любовта през годините да съхраниш,
    това е богатство, благодат, живот,
    да успееш плам отново да възродиш
    макар и променен да е в различно нов.

    Говориш в стиха си за миг на раздяла
    това е болка, която трудно отминава.
    Дали пък стиха ти не съм разбрала ...
    ще чета отново, това само ми остава.

    Поздрав за стиха Валери.

  • Честита Коледа, Марияна!
    Сега изглежда, ще доказвам това, което ти признах като твое постижение в областта на диалога?! Никога не е късно да се започне с отговора на този въпрос, но най-добре е ако се започне от ранно детство, а това е въпрос на ценностна ориентация и бърза личностна изграденост. На различните етапи от живота борбата на човека със страстта има различни форми...Да победиш натиска на страстта, означава да имаш смелостта да полетиш на гребена на нейната стихия...В младостта се бориш по един начин, след това семейството помага в тази насока, но и то изчерпва възможностите си, за да дойде етапа на огненото приятелство.
    Поздрав!
  • Приятно ми е, Марияна.
    Честито Рождество!
    Знаех, че си започнал да пишеш отговора...
    Но затова трябва Рождество!
  • Здравей, Мери!
    Без съмнение, задаваш въпроса на годината. Неговото разрашаване си струва усилието на цял един живот и то се свежда не до оцеляване на нещо, а до запазване на цялостта, когато...Повтарям - въпросът ти е страхотен, а отговорът му изисква и постановка и ситуативно разглеждане, но нека първо да се запознаем!
    Валери

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...