23 дек. 2006 г., 22:00

Но идва миг съдбовен – на раздяла

939 0 14

 

 

Но идва миг съдбовен –

на раздяла,
след който

сме един до друг,
а аз

оставам

в святост бяла,
запазвайки

достойнство на съпруг.
Любовният ми плам,

преминал в злато,
застила

пътя ми нататък,
защото пазя

чувството благато,
в което няма

негативност за остатък.
Стихията на любовта

в гърдите ми бушува
и теб съзирам

още там,
макар че другояче

тя

лудува
и по-особен

става

моят плам.
- Аз зная,

без за обяснения

да моля,
че ти

не разиграваш роля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти говориш с познаване на нещата, Анета!
    Поздрав!
  • "...макар че другояче тя лудува
    и по-особен става моят плам..."
    Любовта през годините да съхраниш,
    това е богатство, благодат, живот,
    да успееш плам отново да възродиш
    макар и променен да е в различно нов.

    Говориш в стиха си за миг на раздяла
    това е болка, която трудно отминава.
    Дали пък стиха ти не съм разбрала ...
    ще чета отново, това само ми остава.

    Поздрав за стиха Валери.

  • Честита Коледа, Марияна!
    Сега изглежда, ще доказвам това, което ти признах като твое постижение в областта на диалога?! Никога не е късно да се започне с отговора на този въпрос, но най-добре е ако се започне от ранно детство, а това е въпрос на ценностна ориентация и бърза личностна изграденост. На различните етапи от живота борбата на човека със страстта има различни форми...Да победиш натиска на страстта, означава да имаш смелостта да полетиш на гребена на нейната стихия...В младостта се бориш по един начин, след това семейството помага в тази насока, но и то изчерпва възможностите си, за да дойде етапа на огненото приятелство.
    Поздрав!
  • Приятно ми е, Марияна.
    Честито Рождество!
    Знаех, че си започнал да пишеш отговора...
    Но затова трябва Рождество!
  • Здравей, Мери!
    Без съмнение, задаваш въпроса на годината. Неговото разрашаване си струва усилието на цял един живот и то се свежда не до оцеляване на нещо, а до запазване на цялостта, когато...Повтарям - въпросът ти е страхотен, а отговорът му изисква и постановка и ситуативно разглеждане, но нека първо да се запознаем!
    Валери

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...