Но идва миг съдбовен – на раздяла

Comments

• 

  MOJSEI (Валери Рибаров)

  Ти говориш с познаване на нещата, Анета!
  Поздрав!

  2006-12-26T08:04:50+02:00
• 

  Етчи (Анета Саманлиева)

  "...макар че другояче тя лудува
  и по-особен става моят плам..."
  Любовта през годините да съхраниш,
  това е богатство, благодат, живот,
  да успееш плам отново да възродиш
  макар и променен да е в различно нов.
  
  Говориш в стиха си за миг на раздяла
  това е болка, която трудно отминава.
  Дали пък стиха ти не съм разбрала ...
  ще чета отново, това само ми остава.
  
  Поздрав за стиха Валери.
  
  

  2006-12-25T23:57:11+02:00
• 

  MOJSEI (Валери Рибаров)

  Честита Коледа, Марияна!
  Сега изглежда, ще доказвам това, което ти признах като твое постижение в областта на диалога?! Никога не е късно да се започне с отговора на този въпрос, но най-добре е ако се започне от ранно детство, а това е въпрос на ценностна ориентация и бърза личностна изграденост. На различните етапи от живота борбата на човека със страстта има различни форми...Да победиш натиска на страстта, означава да имаш смелостта да полетиш на гребена на нейната стихия...В младостта се бориш по един начин, след това семейството помага в тази насока, но и то изчерпва възможностите си, за да дойде етапа на огненото приятелство.
  Поздрав!

  2006-12-25T21:20:18+02:00
• 

  Меричка (Мери Попинз)

  Приятно ми е, Марияна.
  Честито Рождество!
  Знаех, че си започнал да пишеш отговора...
  Но затова трябва Рождество!

  2006-12-25T17:00:49+02:00
• 

  MOJSEI (Валери Рибаров)

  Здравей, Мери!
  Без съмнение, задаваш въпроса на годината. Неговото разрашаване си струва усилието на цял един живот и то се свежда не до оцеляване на нещо, а до запазване на цялостта, когато...Повтарям - въпросът ти е страхотен, а отговорът му изисква и постановка и ситуативно разглеждане, но нека първо да се запознаем!
  Валери

  2006-12-24T23:38:25+02:00