Но идва миг съдбовен – на раздяла
Но идва миг съдбовен –
на раздяла,
след който
сме един до друг,
а аз
оставам
в святост бяла,
запазвайки
достойнство на съпруг.
Любовният ми плам,
преминал в злато,
застила
пътя ми нататък,
защото пазя
чувството благато,
в което няма
негативност за остатък.
Стихията на любовта
в гърдите ми бушува
и теб съзирам
още там,
макар че другояче
тя
лудува
и по-особен
става
моят плам.
- Аз зная,
без за обяснения
да моля,
че ти
не разиграваш роля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
