MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
23.12.2006 г., 22:00 ч.

Но идва миг съдбовен – на раздяла 

  Поезия
785 0 14

 

 

Но идва миг съдбовен –

на раздяла,
след който

сме един до друг,
а аз

оставам

в святост бяла,
запазвайки

достойнство на съпруг.
Любовният ми плам,

преминал в злато,
застила

пътя ми нататък,
защото пазя

чувството благато,
в което няма

негативност за остатък.
Стихията на любовта

в гърдите ми бушува
и теб съзирам

още там,
макар че другояче

тя

лудува
и по-особен

става

моят плам.
- Аз зная,

без за обяснения

да моля,
че ти

не разиграваш роля.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ти говориш с познаване на нещата, Анета!
    Поздрав!
  • "...макар че другояче тя лудува
    и по-особен става моят плам..."
    Любовта през годините да съхраниш,
    това е богатство, благодат, живот,
    да успееш плам отново да възродиш
    макар и променен да е в различно нов.

    Говориш в стиха си за миг на раздяла
    това е болка, която трудно отминава.
    Дали пък стиха ти не съм разбрала ...
    ще чета отново, това само ми остава.

    Поздрав за стиха Валери.

  • Честита Коледа, Марияна!
    Сега изглежда, ще доказвам това, което ти признах като твое постижение в областта на диалога?! Никога не е късно да се започне с отговора на този въпрос, но най-добре е ако се започне от ранно детство, а това е въпрос на ценностна ориентация и бърза личностна изграденост. На различните етапи от живота борбата на човека със страстта има различни форми...Да победиш натиска на страстта, означава да имаш смелостта да полетиш на гребена на нейната стихия...В младостта се бориш по един начин, след това семейството помага в тази насока, но и то изчерпва възможностите си, за да дойде етапа на огненото приятелство.
    Поздрав!
  • Приятно ми е, Марияна.
    Честито Рождество!
    Знаех, че си започнал да пишеш отговора...
    Но затова трябва Рождество!
  • Здравей, Мери!
    Без съмнение, задаваш въпроса на годината. Неговото разрашаване си струва усилието на цял един живот и то се свежда не до оцеляване на нещо, а до запазване на цялостта, когато...Повтарям - въпросът ти е страхотен, а отговорът му изисква и постановка и ситуативно разглеждане, но нека първо да се запознаем!
    Валери
  • Какво оцелява и остава за по - нататък, когато "другояче тя... и ...става моят плам."?
  • Съгласен съм с теб Христо, че при истинската любов няма раздяла.
    Поздрави!
  • Здравей, Романтична!
    Важен момент си уловила. Радвам се, че ти харесва.
    Поздрави!
  • Истинската любов и след раздяла, остава в сърцето!!!
    Чудесен стих, Валери!!! Поздрави!!!
  • Любовният ми плам,
    преминал в злато,
    застила
    пътя ми нататък,
    защото пазя
    чувството благато,
    в което няма
    негативност за остатък.
    ...
    Впечатли ме!
    Поздрави, Валери!
  • Поставяш правилно въпроса, Кити и точно го адресираш. Щом си стигнала до него, ще направиш нужното усилие, чрез което това нещо става възможно. Да, любовта не е просто природен нагон. Тя е изградена способност - интелектуална, т.е. хармчония между емоционалност, рационалност и воля.
    Поздрав за високата степен на концентрация!
  • Да, иска се достойнство да се запази всичко това, без капка негативизъм!!! Колко от нас, обаче го могат?
    Поздрави Валери!
  • Изкуството е дори и тези мигове да се превръщат в спъпала за разтеж, което си е истинско изкуство, а хитрата природа ни залага този капан на всяка крачка.
    Впечатлен съм от твоето постоянство, Ласка!
    Поздрав!
  • По-добре е този миг да не идва.
    Хубаво е, че лирическия не изпитва негативни чувства.

    Поздрав за стиха!
Предложения
: ??:??