Пак навън заваля, но какво от това,

страст изпива дъжда,

капки малки вода си играят в калта,

звън отеква в нощта

звезден път ни очаква с теб да тръгнем сега,

страст изпива дъжда.

Нощ и спряла луна, но какво от това,

в нас живее любовта,

пада малка звезда и изписва дъга,

в миг изгаря сама,

с полъх тих ни докосва, в своя бяг омагьосва,

в нас живее любовта.

Прилив бурна вълна, но какво от това,

с плам догаря нощта,

впила устни в брега, тя пробужда деня,

блясък, лъч, светлина,

всичко пак се повтаря, любовта ни е вяра,

с плам догаря нощта.