13.07.2010 г., 9:57

Но какво от това

755 0 0

Пак навън заваля, но какво от това,

страст изпива дъжда,

капки малки вода си играят в калта,

звън отеква в нощта

звезден път ни очаква с теб да тръгнем сега,

страст изпива дъжда.

 

Нощ и спряла луна, но какво от това,

в нас живее любовта,

пада малка звезда и изписва дъга,

в миг изгаря сама,

с полъх тих ни докосва, в своя бяг омагьосва,

в нас живее любовта.

 

Прилив бурна вълна, но какво от това,

с плам догаря нощта,

впила устни в брега, тя пробужда деня,

блясък, лъч, светлина,

всичко пак се повтаря, любовта ни е вяра,

с плам догаря нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...